Днес наш клиент ми изпрати тази инфографика и ме помоли за коментар и анализ. Понякога е трудно да се предвиди накъде ще поемат цените на ценните метали. Въпреки това, от историческа гледна точка вече разполагаме с достатъчно данни, които ни помагат да разберем какво реално е предизвиквало движенията на пазарите.
Ако златото е разумният, спокоен инвеститор, то среброто е неговият по-емоционален и непредвидим братовчед. За последните 27 години инвестиционното сребро е донесло на своите притежатели доходност, която надминава почти всеки друг актив — но пътят е бил всичко друго, но не и спокоен. Ръстове от 48%, 83% и дори 148% за една година, редуващи се със спадове от 23% и 36%. Какво стои зад тези движения? И защо среброто реагира толкова по-бурно от златото?
Преди да започнем: какво прави среброто различно от златото?
Среброто има една уникална характеристика, която златото няма — то е едновременно ценен метал И индустриална суровина. Около 55% от годишното търсене на сребро идва от промишлеността — соларни панели, електроника, електрически автомобили, медицински изделия. Това означава, че среброто реагира и на финансови кризи (като златото), и на промишлени цикли (за разлика от златото). Именно тази двойна природа го прави толкова динамично — и толкова интересно за инвеститорите.
1999–2001: Тишината преди бурята (+7,5%, –15,0%, +0,4%)
В края на 90-те среброто се търгуваше около 4,30 EUR за тройунция — цена, която днес звучи почти нереално. Светът беше погълнат от технологичния бум, а интересът към благородните метали беше на исторически дъна. Когато дотком балонът се спука през 2000 г., среброто дори падна с 15% — за разлика от златото, което остана относително стабилно. Причината? Спадът в технологичния сектор удари и индустриалното търсене на сребро, особено в електрониката.
Този момент е ключов за разбирането на среброто: когато икономиката се свива, индустриалната му страна страда, дори ако инвестиционната му страна се засилва.
2002–2003: Първите стъпки нагоре (+3,4%, +24,3%)
Подобно на златото, среброто започна да се възстановява след атентатите от 11 септември и началото на войната в Ирак. Ниските лихви на Федералния резерв и отслабващият долар създадоха благоприятна среда за всички благородни метали. Но среброто все още изоставаше от златото — инвеститорите все още не го бяха „преоткрили” като инвестиционен инструмент.
2004–2007: Тихият, но мощен възход (+14,5%, +29,7%, +45,9%, +14,8%)
Това са годините, в които среброто наистина започна да се движи. Четири поредни години на двуцифрен ръст — включително забележителните 45,9% през 2006 г. Какво се случи?
Три ключови фактора действаха едновременно. Първо, през 2006 г. се появиха първите борсово търгувани фондове (ETF-и) за сребро, което даде на обикновените инвеститори лесен начин да купуват метала — подобно на златните ETF-и, но с по-голям ефект, защото пазарът на сребро е значително по-малък. Второ, индустриалното търсене растеше стабилно — електрониката, соларната индустрия (макар и все още малка) и фотографията консумираха все повече сребро. Трето, доларът продължаваше да отслабва, което правеше среброто по-евтино за купувачи извън САЩ.
2008: Кризата удря силно (–23,4%)
Ако златото преживя 2008 г. с лек ръст от 4,3%, то среброто получи тежък удар — минус 23,4%. Защо толкова голяма разлика?
Отговорът е в двойната природа на среброто. Когато Lehman Brothers фалира и световната икономика влезе в рецесия, промишленото производство се срина. Фабриките затваряха, поръчките за електроника намаляха, строителството спря. Всичко това удари индустриалното търсене на сребро. А в панически моменти инвеститорите продаваха всичко — включително среброто, което е по-малък и по-ликвиден пазар, и затова движенията в него са по-резки.
Но точно както при златото, тази криза подготви почвата за нещо грандиозно.
2009–2010: Сребърната ракета (+48,9%, +83,1%)
Тези две години са може би най-впечатляващият период за сребро в съвременната история. Ръст от 83,1% за една година? Това е доходност, която повечето инвеститори не виждат за цял живот.
Какво се случи? Централните банки по света пуснаха безпрецедентни програми за количествено облекчаване (печатане на нови пари). Реалните лихви паднаха дълбоко в отрицателна територия. Инвеститорите, уплашени от обезценяването на валутите, се втурнаха към благородните метали. А среброто, като по-малък и по-достъпен пазар, се превърна в магнит за спекулативен капитал.
Същевременно индустриалното търсене се възстанови с над 20% през 2010 г. — фабриките отново работеха, а технологичният сектор се разрастваше. Новите сребърни ETF-и привличаха огромни потоци — само iShares Silver Trust добави над 1 400 тона сребро за една година. Комбинацията от инвестиционно и индустриално търсене беше взривоопасна.
2011: Повратната точка (–9,7%)
Въпреки отрицателната годишна доходност, 2011 г. беше годината, в която среброто едва не достигна магическите 50 долара за тройунция — ниво, невиждано от опита на братята Хънт да монополизират пазара през 1980 г.
Какво спря ралито? Чикагската стокова борса (CME) повиши маржин изискванията пет пъти за девет дни. Това означаваше, че спекулантите трябваше да внесат много повече пари, за да задържат позициите си — и много от тях просто не можеха. Резултатът беше каскадна разпродажба: среброто падна с почти 30% за няколко седмици.
За сравнение, златото през същата година отбеляза ръст от 12%. Ето защо е важно да се разбира разликата — среброто може да донесе по-голяма печалба, но и по-голямо сърцебиене.
2012: Кратко затишие (+8,7%)
Лек ръст, подкрепен от все още ниските лихви и продължаващото количествено облекчаване. Но оптимизмът вече се изпаряваше — инвеститорите усещаха, че ерата на „лесните пари” наближава края си.
2013–2014: Голямото срутване (–35,8%, –19,3%)
Ако спадът на златото от 27,6% през 2013 г. беше болезнен, то при среброто беше катастрофален — минус 35,8%, последвани от още 19,3% спад. За две години среброто загуби повече от половината си стойност.
Причините бяха същите като при златото — Федералният резерв обяви планове за намаляване на количественото облекчаване, доларът укрепна, а фондовите пазари поеха нагоре с пълна сила. Но при среброто ударът беше двоен: освен бягството от благородни метали, индустриалното търсене не растеше достатъчно бързо, за да компенсира отлива на инвестиционен капитал.
Златните ETF-и загубиха стотици тонове метал, но сребърните ETF-и загубиха пропорционално дори повече. Пазарът на сребро, бидейки десет пъти по-малък от този на златото, просто не можеше да поеме такъв натиск.
2015: Дъното отново (–11,8%)
Трета поредна година на спад. Силният долар и повишаването на лихвите от Федералния резерв продължиха да натискат среброто надолу. Цената падна до около 12,50 EUR за тройунция — нива, които изглеждат невероятно евтини от днешна гледна точка.
Точно както при златото, дъното при среброто съвпадна с първото повишаване на лихвите от ФЕД (декември 2015 г.). Пазарите отново доказаха парадокса: най-страшният момент се оказва и най-добрата възможност за покупка.
2016–2017: Бавното пробуждане (+14,7%, +6,4%)
Brexit и избирането на Тръмп върнаха интереса към благородните метали. Среброто се възстановяваше, но по-бавно от златото. Индустриалното търсене растеше — особено от соларната индустрия, която започваше да консумира все по-значителни количества сребро за производството на фотоволтаични панели.
2018: Поредната пауза (–8,4%)
Повишаващите се лихви и силният долар отново натиснаха среброто. Докато златото отбеляза символичен спад от 0,9%, среброто падна с 8,4% — поредно доказателство, че този метал усилва движенията и в двете посоки.
2019–2020: Пандемията и завръщането (+15,2%, +47,7%)
2019 г. беше годината на обрата — Федералният резерв смени курса и започна да намалява лихвите. Среброто веднага реагира с ръст от 15,2%.
Но истинската история е 2020 г. COVID-19 първоначално удари среброто жестоко — в началото на март 2020 г. цената падна с 38% за 23 дни, когато всички продаваха всичко. Но след това правителствата пуснаха безпрецедентни програми за стимулиране, а среброто изстреля нагоре с 47,7% за годината.
Ключовата разлика от 2008 г.? Този път индустриалното търсене се възстанови много по-бързо. Соларната индустрия, вече много по-голяма, продължи да расте дори по време на пандемията. А новата вълна от инвеститори, много от тях млади хора, търсещи алтернатива на традиционните активи, открития сребро като достъпна „входна точка” към благородните метали.
2021–2023: Търпението се изпитва (–11,5%, +2,7%, –0,6%)
Три години на практически нулева доходност. Среброто маркираше на място, докато златото бавно, но сигурно пълзеше нагоре. Какво се случваше?
През 2021 г. ваксинациите и възстановяването на икономиката отклониха вниманието от благородните метали. През 2022 г. агресивното повишаване на лихвите от ФЕД натисна среброто, въпреки войната в Украйна и рекордното купуване на злато от централните банки (среброто не се купува от централни банки в същата степен). През 2023 г. среброто остана на практика без промяна.
Но под повърхността се натрупваше огромно напрежение. Пазарът на сребро влезе в структурен дефицит — търсенето надхвърляше производството за четвърта поредна година. Наземните запаси се стопяваха. Соларната индустрия поглъщаше все повече сребро — преминаването към нов тип соларни клетки (N-type) удвои количеството сребро, необходимо за всеки ват мощност. А миннодобивната продукция не растеше — 75% от среброто се добива като страничен продукт от мини за мед, цинк и олово.
2024: Пружината се отпуска (+21,4%)
Натрупаното напрежение между търсене и предлагане най-накрая намери израз. Среброто скочи с 21,4%, задвижвано от комбинацията на растящо индустриално търсене (соларни панели, електромобили, AI чипове) и намаляващите запаси на борсите. За пръв път от 2012 г. среброто надхвърли 27 EUR за тройунция.
Интересно е, че този ръст не беше воден от спекуланти, а от реална физическа консумация — среброто буквално се вграждаше в милиарди соларни панели и електронни компоненти и не се връщаше обратно на пазара.
2025: Годината, която пренаписа историята (+147,8%)
Ако 64% ръст на златото за 2025 г. беше впечатляващ, то 147,8% ръст на среброто беше направо зашеметяващ. Това е най-силното годишно представяне на среброто от 1979 г. — годината на братята Хънт.
Но за разлика от 1979 г., когато ралито беше задвижвано от опит за манипулация на пазара, през 2025 г. причините бяха фундаментални. Търговските мита на администрацията на Тръмп създадоха хаос по веригите на доставки, а Китай затегна контрола върху износа на сребро. Запасите на борсите паднаха до нива, невиждани от десетилетия. Соларната индустрия, AI секторът и производството на електромобили поглъщаха сребро с рекордни темпове. А инвеститорите, привлечени от ниското съотношение злато/сребро, се втурнаха към метала.
Среброто достигна нов абсолютен рекорд от над 100 EUR за тройунция — ниво, което до преди година изглеждаше немислимо.
2026: Корекция и нов баланс (+13,6% към момента)
След параболичния ръст от 2025 г. среброто преживя остра корекция в края на януари 2026 г., когато борсите повишиха маржин изискванията — точно както през 2011 г. Цената временно падна с почти 50% от върха си. Но бързо се стабилизира и към февруари 2026 г. се търгува около 68 EUR за тройунция, отбелязвайки ръст от 13,6% от началото на годината.
Какво ни казва тази 27-годишна история?
Историята на среброто е история на екстремности — по-високи върхове и по-дълбоки дъна от златото. Но дългосрочната тенденция е ясна: от около 4 EUR за тройунция през 1999 г. до над 68 EUR през 2026 г. — ръст от над 1 600%.
Три ключови урока се открояват:
Среброто усилва движенията на златото. Когато златото расте, среброто расте повече. Когато златото пада, среброто пада по-силно. Тази характеристика го прави по-рисково, но и потенциално по-доходно за инвеститорите с по-дълъг хоризонт и по-здрави нерви.
Индустриалното търсене е новият двигател. За разлика от златото, чиято стойност е предимно монетарна, среброто има реални, растящи индустриални приложения. Соларната индустрия, електромобилите и AI технологиите вече консумират около 55% от годишното производство — и това число расте всяка година.
Дефицитът на предлагане е нещо ново. За последните шест години пазарът на сребро е бил в постоянен дефицит. Миннодобивът не може да реагира бързо, защото 75% от среброто е страничен продукт. Тази структурна разлика между търсене и предлагане може да поддържа цените на повишени нива за години напред.
За инвеститорите, които вече притежават злато и търсят допълнителна диверсификация, инвестиционното сребро предлага нещо, което златото не може — експозиция едновременно към „безопасното убежище” на благородните метали и към растящите технологии на бъдещето.
